Event report

Радио Варна организира среща – дискусия на тема "Изменение на климата – възможности за възстановяване на околната среда и биоразнообразието на Черно море и приморските територии“. Събитието е част от проекта на Българското Национално Радио НАШАТА ЕВРОПА, осъществяван съвместно с Бюрото на Европейския парламент в България. Дискусията се проведе на 19 април 2022 г., от 11.00 ч в Концертното студио на Радио Варна и беше излъчена на живо в профила на медията във Фейсбук. Входът за събитието беше свободен, участие беше възможно и чрез приложението ZOOM . В дискусията участваха: Георги Гавазов - предприемач в областта на риболова и преработката на риба Проф. Георги Рачев - географ, климатолог и университетски преподавател, СУ "Св. Климент Охридски" Илиян Илиев - член на УС на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) – Варна Доц. д-р Николай Вълчев - директор на Института по океанология "Проф. Фр. Нансен" към БАН Тома Белев - зам.-министър на околната среда и водите Мирослава Робинсън – „Басейнова дирекция Черноморски район“ Дискусията "Изменение на климата – възможности за възстановяване на околната среда и биоразнообразието на Черно море и приморските територии“ по проекта НАШАТА ЕВРОПА, в аудиовариант е предвидено да бъде излъчена в ефира на Радио Варна в началото на месец май 2022. Отделни репортажи и част от интервютата са излъчени в предаването „Море и бряг“ на 20.04.2022 г., както и в информационните блокове „Новият ден“ и „На светло“ на 19.04.2022, 21.04.2022, 26.04.2022 и 29.04.2022 г. Заключения от дискусията: Опазването и възстановяването на биоразнообразието на Черно море да бъде споделена отговорност на всички страни, които пряко граничат с Черно море и тези, които контактуват с него чрез речните води. Да бъде изградено тясно взаимодействие между различни институции, научни организации и бизнеса, които могат да дискутират проблемите, свързани с изменението на климата и последиците от това, и да обединят усилия в борбата си с климатичните промени с помощта на единна платформа. Повишаване на екологичното възпитание и образование в ранна училищна възраст и привличане на интереса на по-големите ученици към науката и научните професии. Повишаване на осведомеността и подобряване на грамотността на обществото за антропогенното въздействие върху околната среда. Около тези идеи се обединиха участниците в дискусията на тема "Изменение на климата – възможности за възстановяване на околната среда и биоразнообразието на Черно море и приморските територии“, организирана от Радио Варна. Събитието е част от проекта на Българското Национално Радио НАШАТА ЕВРОПА, осъществяван съвместно с Бюрото на Европейския парламент в България. „Не толкова глобалното затопляне и покачването на средната температура на морската вода на Черно море са вредните фактори, които влияят на организмите, колкото замърсяването. Не трябва да забравяме, че четири големи реки се вливат в него. Всяка година пестициди и нитрати попадат в Черно море“, посочи проф. Георги Рачев - географ, климатолог и университетски преподавател, СУ "Св. Климент Охридски". „Опазването на биологичното разнообразие и на климатичната система не могат да бъдат обект на една държава или групи държави, регионалното решение ни води до комплексно генерално решение. Този проблем трябва да е обект на общите усилия не само на черноморските държави, но и на всички други държави, които контактуват с Черно море чрез река Дунав, например“, изрази убеждението си проф. Рачев. Той направи аналогия с глобалния климат и опитите на Европа да го подобри с намаляването на въглеродните емисии в атмосферата и добива и използването на въглища в Китай, което води до нарушаване на баланса. Европа става все по-малко карбонизирана, докато Китай добива 1 млн. тона въглища допълнително на ден, направи сравнение проф. Рачев. Идеята за консолидиране на усилията на институциите, науката и бизнеса бе подкрепена от Доц. д-р Николай Вълчев - директор на Института по океанология "Проф. Фр. Нансен" към БАН. Според него създаването на по-широка платформа, която дава възможност за комуникация между секторите на европейско ниво, е добър вариант. Многократно по време на дискусията бяха изтъкнати уникалните характеристики на Черно море и неговите флора и фауна. Представена бе тенденцията на повишаване на температурата на морската вода и потенциалните последствия за екосистемата. Доц. Николай Вълчев обясни, че затоплянето на водата ще доведе до издигане на слоя от сероводорд, към повърхността, което ще доведе до намаляване на нивата на кислород, а това до промяна на местообитанието. Според рибарската общност обаче, затоплянето на климата оказва благоприятно влияние на Черно море. Рибните запаси се увеличават, риболовът започва по-рано, наблюдава се поява и на нови видове, каза във видео материал, излъчен по време на дискусията, Емил Милев, председател на организацията на производителите „Черноморски изгрев“. Той си обяснява факта, че през последните години има по-добър улов и по-добри количества и с изграждането на пречиствателни станции, но очерта друг сериозен проблем- липсата на контрол върху изхвърлянето на отпадъци от търговските кораби. Обвиняват нас рибарите, че замърсяваме, но ние сме най-слабото звено и сме най-уязвими, посочи Милев като допълни, че са стриктни по отношение на опазване чистотата на морето и събират и чужд отпадък. Думите на Милев коментира Георги Гавазов, предприемач в областта на риболова и преработката на риба, който каза, че лесно може да се провери твърдението за отпадъците от търговките кораби, на база на разтоварено количество в пристанищата. Гавазов е един от организатор на инициативата „Най-ценният улов“ – мащабна акция, в която се включиха рибарски сдружения, които изкараха с мрежите си тонове боклук от Черно море. В качеството си на предприемач той посочи, че са важни малките стъпки и личните жестове на всяка една компания. Бизнесът е длъжен и трябва да се ангажира не просто да създаде добавена стойност за собствениците, но и да се справи с големи значими за цялото общество проблеми. Темите за това какво всеки от нас може да направи за подобряване на климата и как ние въздействаме върху изменението му трябва да залегнат в образователната система, смята Илиян Илиев - член на УС на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) – Варна. По думите му много от хората не си дават сметка за тежките последици дори от използването на климатик, а в българските училища екологичното образование не е добре развито. Според Мирослава Робинсън, представител на „Басейнова дирекция- Черноморски район“, екологично мислене трябва да се формира у децата още в началното училище, а учениците в гимназиален етап трябва бъдат привлечени към науката. Доц. Вълчев допълни, че се наблюдава комерсиализация на манталитета, но едновременно с икономическите ползи, трябва да има и екологично мислене. Той е на мнение, че младите хора трябва да разберат, че научните професии са престижни и освен бизнес, на първо място трябва да се прави наука. Попитан какво е по-важно за преодоляване на проблемите с изменението на климата административните мерки или промяна на мисленето зам.-министърът на Околната среда и водите Тома Белев посочи, че ако не променим първо мисленето си, ще продължаваме да живеем в страна, която не ни харесва. Той подчерта, че в министерството следват философията: „Мислим глобално, но действаме локално.“ Първо се фокусираме върху това да намалим въздействието на човека върху околната среда, подчерта Белев. Зам.-министърът на Околната среда и водите Тома Белев отбеляза, че министерството, например, има редица инициативи свързани с даване на възможност на общините за по-добро управление на водите.