Sprawozdanie z wydarzenia

Събитието от кампанията "Влез в мрежата", което се проведе в София, беше в хибриден формат - в залата присъстваха 150 души, но цялото събитие се стриймваше във Фейсбук страницата на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" - "Посоката избираш ти". Това даде възможност и на хората, които "присъстват" на събитието онлайн, да се включат в него чрез платформата Sli.do. Заключителното събитие от кампанията "Влез в мрежата" си постави за цел да демонстрира пред публиката и зрителите във Фейсбук страницата на ОПРЧР колко голямо е влиянието на интернет и дигитализацията в живота на всеки един от нас, но и необходимостта от непрекъснато осъвременяване на дигиталните умения. За тази цел на сцената се качиха популярни личности, които са лидери на обществено мнение, утвърдили се по безспорен начин в своята сфера. Сноубордистката Александра Жекова разказа за влиянието на дигитализацията върху спорта, диригентът Максим Ешкенази - за влиянието на дигитализацията върху музиката, журналистът Георги Тошев обърна фокуса към фалшивите новини в интернет и как да ги разпознаваме. Телевизионните продуценти Иван Христов и Андрей Арнаудов разказаха как телевизията постепенно се измества от екрана на телевизора в интернет и възможностите, които ни предоставя новият онлайн вариант. Топ готвачът шеф Иван Манчев разказа как интернет е повлиял на кулинарното изкуство, а поетесата Мария Донева сподели какво е преобразяването на литературата в дигиталната ера. Публиката в залата и в интернет бе активен участник в събитието, като отговаряше в реално време на въпроси, свързани с промените в музиката, спорта, журналистиката, телевизията, кулинарията и литературата, които са провокирани от новата дигитална ера. Присъстващите в залата се включиха и с отговори в анкета на тема "Дигитална трансформация", в която споделиха мнението си за бъдещето на Европа. Резултати от анкетите от всичките седем събития от кампанията "Влез в мрежата" Повишаване на дигиталната грамотност и повече възможности за дистанционни обучения очакват българите от цифровата трансформация на Европейския съюз. Това показват данните от анкетно проучване сред българските граждани, проведено по време на събитията от кампанията „Влез в мрежата“ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, която е част от Конференцията за бъдещето на Европа. Общо 62.8% от анкетираните са отбелязали, че очакват дигитализацията да подобри работата им с повишаване на дигиталната грамотност, а 43.1 на сто разчитат на повече възможности за дистанционни онлайн обучения. Българите очакват дигитализацията да предостави повече възможности за самостоятелно учене, но и по-достъпни указания за ползване на интернет от възрастните потребители. Сред интересните предложения на анкетираните е дигитализация на културното наследство на ЕС и улесняване достъпа до научни постижения и обмяна на ноу-хау. Електронните лични досиета с информация за трудов опит и здравен статус са важни за 39.7% от анкетираните. За 23.8% от тях дигитализацията ще окаже положително влияние върху работата им чрез роботизиране на някои производствени процеси. Сред предложенията на българските граждани е и създаването на единна база данни в интернет пространството, до която да има свободен достъп от всеки европейски гражданин. По-младите участници в анкетата очакват да бъде изградена и база данни на доброволците в ЕС. Анкетираните признават, че дигитализацията ще им спести време на работното място и ще доведе до по-голяма производителност. Мнението си по темата „Дигитална трансформация“ изразиха 2 117 български граждани от различни градове в България. Опитът си споделиха и сънародници, които от години живеят в Шотландия, Германия, Франция, Испания, Кипър, Португалия и дори Дубай. Най-голям е процентът на анкетираните до 29 г. - 39.96%, следвани от хората на възраст от 30 до 45 г. (32.88%), от 46 до 54 г. (13.13%), възрастните от 55 до 64 г. (8.5%). Възрастните над 65-годишна възраст, които са изразили мнението си за бъдещето на Европа в дигиталната ера, са 5,57% от всички анкетирани или 118 души. Най-възрастният българин, участвал в проучването, е на 92 години. Дамите са били по-активни в попълването на анкети - 61.1% от участниците са жени, а 36.9% са мъже. Близо половината от анкетираните са с висше образование (46.9%), следвани от хората със средно образование (27.4%) и учениците и студентите (25.6%). Повече от половината анкетирани (56.3%) асоциират дигитализацията на ЕС с гарантирането на по-добра електронна и онлайн защита. Общо 48.3% от българските граждани очакват повече електронни административни услуги, а за 44 на сто дигитализацията трябва да осигури повече безплатен интернет за потребителите. За 19.8% от българите изкуственият интелект трябва да бъде използван за повече услуги. Според 37.7% от анкетираните всеки сам трябва да може да контролира достъпа до личните му данни в интернет. Общо 91.4% от анкетираните споделят, че всеки ден влизат в интернет. Едва 2.7 на сто от българите ползват интернет 2-3 пъти седмично, а 3.5 на сто споделят, че рядко разчитат на глобалното пространство. В същото време 2.4% от анкетираните споделят, че изобщо не могат да работят на компютър. Най-честата причина за влизане в интернет е забавлението (социални мрежи, игри, гледане на телевизия и др.) - този отговор са отбелязали 77.2% от анкетираните. 54.5 на сто споделят, че ползват интернет за работа, а 50.7% - за образование. Висок е и процентът на българите, които редовно ползват онлайн услуги - 47.2%, и пазаруват в интернет (50.4%). Общо 52.7% от анкетираните споделят, че плащат сметките си за ток, парно, вода, телефон и интернет в интернет. Сред популярните онлайн административни услуги са подаване на данъчна декларация (26%) и проверка на социални и здравни осигуровки (41.3%). Част от българските граждани, които са кандидатствали по мерките в подкрепа на бизнеса в условията на пандемия, са подали документите си онлайн - 12.8%. Едва 2.5 на сто от нуждаещите се са се свързали онлайн с екипите на „Патронажна грижа“, които в COVID-пандемията осигуряваха ежедневна доставка на храни, лекарства и продукти от първа необходимост на възрастни, хора с увреждания или поставени под карантина. В същото време голям остава процентът на анкетираните, които споделят, че никога не са ползвали онлайн услуги - 31.4 на сто от анкетираните. Висок е и процентът на българите, които признават, че не знаят правата си в интернет - 26.9%, а 73.1% са убедени, че знаят как да защитят личните си данни в глобалното пространство.