Digital transformation
#TheFutureIsYours Shaping Europe’s digital future
Warning: Automatic translations may not be 100% accurate.
Show automatically-translated text
„Дигитална трансформация- умните градове“
28/02/2022 14:56
0 comments
Event report available
Радио София Ви кани на първата си дискусия от проекта „Нашата Европа“ на БНР, който се осъществява с подкрепата на Европейския парламент в рамките на инициативата „Конференция за бъдещето на Европа“.
В дискусията ще участват:
Генчо Керезов - заместник-кмет на Столична община в направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“.
Димитър Сеизов - собственик на фирма за дигитална трансформация и роботика
Проф. Симеон Стоянов - маркетинг мениджър Discoverer- Петаскейл суперкомпютър България
Борис Бонев - Спаси София - Гражданска неправителствена организация
Елица Стоилова - Българска платформа за чатботове с изкуствен интелект Umni.bg
Севдалина Войнова - програмен директор на „Асоциация за развитие на София“
Мариана Тодорова - научен изследовател и футуролог
Модератори на срещата: Лилия Големинова и Елена Пъневска
Дискусията можете да проследите на живо в ZOOM и да се включите с въпрос.
https://zoom.us/j/91693898036?pwd=VmY5MS9pSElaQ3VMN1dReTFpMHA2Zz09
https://zoom.us/j/91693898036?pwd=VmY5MS9pSElaQ3VMN1dReTFpMHA2Zz09
Можете да проследите срещата на живо и в страниците на БНР и Радио София.
София Тех Парк- зала The Venue, сграда "Инкубатор"
България 1784, гр. София, бул. “Цариградско шосе” № 111
България 1784, гр. София, бул. “Цариградско шосе” № 111
Event report
София стои доста добре на европейската сцена по отношение на дигитализацията и иновации. На първо място това е благодарение на силния технологичен сектор, който имаме в София. Столицата ни има много силна екосистема от стартъпи, от технологични компании. Технологичният сектор беше формиран преди няколко години, основно благодарение на това, че излязохме на външни пазари. Търпи развитие, придадохме ноу-хау за това как се прави бизнес по света, показахме, че София има талант, привлякохме много таланти от страната и всъщност това даде основата София да бъде технологичен град. С тази заявка от страна на Генчо Керезов, зам.-кмет на Столичната община в направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“, бе открита първата дискусия на Радио София от проекта „Нашата Европа“ на БНР. Проектът се осъществява с подкрепата на Европейския парламент в рамките на инициативата „Конференция за бъдещето на Европа“, а темата на дискусията бе „Дигитална трансформация-умните градове“. Основното нещо, за да можем, обаче, да наречем един град „умен“, е интегрирането на всички системи в обща система за управление. Това обясни Димитър Сеизов, собственик на фирма за дигитална трансформация и роботика. Умните градове интегрират в информационната си система енергийния мениджмънт, управлението на транспорта, управлението на риска при ситуации, които са по-специфични. Сеизов посочи, че интегрирането на системите за умни градове изисква предварителен дизайн на самата система и поетапно изграждане на всичките ѝ форми на интеграция. Интелигентността на града се определя с помощта на набор от характеристики, включително: инфраструктура, базирана на технологията; екологични инициативи; ефективен и високо функционален обществен транспорт; прогресивни градски планове и хора, които могат да живеят и работят в града, използвайки неговите ресурси. Димитър Сеизов поясни още, че е важно и необходимо на първо време да се обърне внимание на енергийния мениджмънт. Но за да се тръгне в посока умен град, трябва да има централна стратегия и план. Проф. Стоян Симеонов (Discoverer - Петаскейл суперкомпютър – България) започна с това, че основата за един умен град е голямото натрупване на данни, които изискват голяма изчислителна способност, за да бъдат намерени важните взаимовръзки и модели – „което ще ни позволи да минем от автоматизиран град към умен град“. Дейта центровете и суперкомпютрите дават възможност събирането и анализирането на всички данни на става на едно място. Концентрирането на изчислителен ресурс води до реална ефективност. „Много е важно, когато се създава концепцията за един умен град, да се избере една платформа, която е open-source и дава възможност на всичките ѝ компоненти да си „говорят“ помежду си и да си взаимодействат“. И още един важен момент, подчерта той – „колкото и да е умен един град, една концепция, те трябва да остават достатъчно лесни и интуитивни за ползване от нормалните хора“. Борис Бонев от гражданската неправителствена организация „Спаси София“ също взе участие в дискусията. Според него е важно да говорим не само за събиране на данни, но и за качеството им. Събирането на данни е важно, за да се подобри ситуацията в София, а умният град е устойчив и зелен град. От страна на Столичната община е важно спазването на пътната карта за дигитализация, както и прецизиране на това дали даден проект е умен и води ли до трансформацията на София в умен град. Елица Стоилова от първата българска платформа за чатботове с изкуствен интелект umni.bg – започна от 2019, когато „като малък стартъп, какъвто бяхме, създадохме първия градски за Пловдив като Европейска столица на културата, за да могат англоговорящите туристи да се ориентират, събирайки с информационен партньор данни за всичко – от местния бизнес и места, на които да отидат (исторически, културни, развлекателни, полезни – като магазини и аптеки) до как да се паркира и какво е времето и качеството на въздуха в Пловдив.“ Този прототип показа, че при подходящи данни и тяхното интегриране, може да се „даде на града глас“. Защото важно е как хората ползват всеки един от елементите на умния град. „Реално тези „умни gadgets” са разпръснати из града и потребителите трябва да ползват 20-30 апликации, ако искат да се възползват от всяка от тях, а умният чатбот с изкуствен интелект дава шанс за консолидация на цялата тази градска информация, гражданите да получават нужната информация с един клик“. И добави, че трябва да се използват добрите бизнес практики в това отношение на градско ниво. Елица Стоилова даде примери с градове, които имат свой чатбот по света (30 преди пандемията) – Сингапур, Токио, Прага, Буенос Айрес. Всеки пети умен град има свой чатбот, като се очаква увеличение с близо 200 процента. Чатботът може да е гласът на умното управление (както е във Виена), давайки възможност за достъп до информация на общинско и градско ниво, но през последните години го надграждат и като туристически град. В Токио пък започват с туризма, а сега включва цялата градска инфраструктура и летището, тоест интегрира други умни структури“. Умният град върви с идеята как да променим поведението на хората, допълни Севделина Войнова, програмен директор на „Асоциация за развитие на София“. Тя подчерта, че е важно да си задаваме въпроса - готови ли са хората да живеят в умен град? Умният град е град в процес - процес на управление и на преговори, каза още тя. Умният град е този, който взима умни решения и прилага функции, които са местни и специфични. Процесът трябва да бъде обвързан с това, което се случва тук и сега и се случва с гражданите. Финалните думи бяха за Мариана Тодорова, научен изследовател и футуролог, с която говорихме за мечтата за бъдещето на дигитално трансформираните градове. Марияна Тодорова е поканена да бъде визионер и консултант на един от утопичните градове на бъдещето, който започва да се изгражда в Мароко. „Моята задача е да опиша трите пласта на този град – технологичният за мен е най-ясен, но следващата стъпка – благополучието на един град, който започва да се строи от нулата, е по-предизвикателна, защото да се интегрира и добавя в град, който съществува е лесно, но когато нямаш усещането за историчност, може да се получи твърде стерилна среда, в която хората не им е уютно.“ Технологичното бъдеще е свързано с интернет на нещата. Марияна Тодорова описа как умните къщи се свързват в умен град, за огледала, които само по лицевата експресия определят, че има медицински проблем и оттам глобалната свързаност на нещата и тяхното „говорене“ помежду им води до преглед и (ако има проблем) до коридор в трафика и закарване в болница. Вторият аспект от един умен град на бъдещето е инфраструктурата (блокчейн системи, пренос на електричество, водоснабдяване – снабдено с датчици), третият пласт – институциите. Тук блокчейн технологиите от ново поколение могат да доведат до абсолютна прозрачност и в крайна сметка - изключване на възможността за корупция. Друг въпрос, на който социалният експеримент отговаря (изграждане на град от нулата) е дали предоставянето на всички възможни решения във всяка една ситуация, ще бъде добро за хората (или както е станало в един вече изграден подобен град в Южна Корея – на хората ще им е скучно). Ключов момент в изграждането на този град на бъдещето, е абсолютният баланс между мъже и жени в работната сфера. Въпросът е умният град да не е прекалено технологичен и неговото изграждане и развитие да е свързано с човешката възможност за възприятие. Изводи Умен град е този, който взима умни решения, които са и полезни и гражданите ги припознават и имат дигиталните умения да ги ползват (повишаването на дигиталните умения – ключово, събирането на данни – ключово, тяхното обработване на едно място – ефективно; консолидирана точка за достъп до цялата информация – удобно). Цялостна идея и визия при дигиталната трансформация на града - да не се работи на парче. Комуникацията и свързаността за важни, зеленият аспект – също, а всичко трябва да води до благополучието на гражданите и да се създава „по мярка“ на нашия град. Цялата дискусия можете да гледате на: https://www.youtube.com/watch?v=YdlQqOTCOvcRelated Ideas
Създаване на open-source платформа
Консолидиране на информация и сензори в модерния умен град
Дигиталната трансформация на местно ниво трябва да се определя от нуждите на гражданите
За изграждането на умен град е необходимо повишаване (и изравняване) на дигиталните умения на гражданите
Внедряване на блокчейн технологии от ново поколение
Изграждане на умен град "по мярка" с регионални специфики
Умен град в унисон с благополочуието на гражданското общество
08
March
10:00 - 11:30
Number of participants
80
Reference: cofe-MEET-2022-02-142561
Version number 9 (of 9) see other versions
Share:
Share link:
Please paste this code in your page:
<script src="https://futureu.europa.eu/processes/Digital/f/14/meetings/142561/embed.js"></script>
<noscript><iframe src="https://futureu.europa.eu/processes/Digital/f/14/meetings/142561/embed.html" frameborder="0" scrolling="vertical"></iframe></noscript>
Report inappropriate content
Is this content inappropriate?
Conference on the Future of Europe
Contact the EU
- Call us 00 800 6 7 8 9 10 11
- Use other telephone options
- Write to us via our contact form
- Meet us at a local EU office
Find an EU social media account
EU institution
Search for EU institutions
- European Parliament
- European Council
- Council of the European Union
- European Commission
- Court of Justice of the European Union (CJEU)
- European Central Bank (ECB)
- European Court of Auditors (ECA)
- European External Action Service (EEAS)
- European Economic and Social Committee (EESC)
- European Committee of the Regions (CoR)
- European Investment Bank (EIB)
- European Ombudsman
- European Data Protection Supervisor (EDPS)
- European Data Protection Board
- European Personnel Selection Office
- Publications Office of the European Union
- Agencies
0 comments
Loading comments ...
Loading comments ...